Делфините са изключително интелигентни и социални животни и отдавна озадачават учените с човекоподобните си качества. Те са сред малкото животни, способни да разпознават собствения си образ в огледало, използват сложна граматическа комуникация, дори имат имена, с които се обръщат един към друг. Както повечето китоподобни, делфините живеят на стада, развиват силни връзки помежду си – както на семейни така и на приятелски начала – и често прекарват целия си живот заедно със своите близки. Те са обвързани и зависими един от друг, като всеки от групата има своята роля – по-възрастните делфини учат малките да ловуват, по-силните пазят и защитават по-слабите. Имат силно развито чувство за солидарност и никога не изоставят ранените и болните, в такива случаи групата се мобилизира и всички заедно помагат на пострадалия да изплува на повърхността, за да диша.
Високият интелект на тези животни и сложните социални структури в които живеят правят абсолютно невъзможно е да се създаде подходяща изкуствена среда, в която да водят нормален, щастлив и достоен живот.
Делфините живеят в звуков свят – те разчитат на слуха си, както ние разчитаме на зрението си. Ехолокацията е тяхната основна сензорна система – това е способността да се локализират или “виждат” предмети чрез звук. В дивата природа, делфините разчитат на ехолокация за да ловуват, да намират другари, да мигрират, да общуват, да се грижат за малките си и да избягват хищници.
В плен те рядко използват това умение, тъй като затворите им не предлагат новости и предизвикателства за изследване. Бетонните или стъклените стени на басейни и аквариуми отразяват звуците и ги усилват, което тормози животните със силно развит и чувствителен слух. В делфинариума, шумът е постоянен – делфините са принудени да слушат неспиращи звуци на филтрационни системи, помпи, силна музика, и тълпи от хора, които пляскат и крещят всеки ден.
Сред делфините в плен са наблюдавани промени в езика и начина, по който издават звуци. В сравнение с делфините на свобода, те често използват по-ниски честоти, имат значителни затруднения да се изразяват и комуникират по-рядко. С други думи, затворниците са принудени да “шепнат” цял живот за да избягват да увеличават напрежението в тясната си килия.
В дивата природа, делфините живеят заобиколени от други морски животни и са неразделна част от морската екосистема. Те имат зад гърба си милиони години в океаните и в повечето случаи са на върха на хранителната верига.
В плен, делфините живеят в стерилна, изкуствена среда, лишена от какъвто и да било естествен източник на стимулация. За да се поддържа чиста и да се предотвратява разпространението на зарази, водата трябва да се филтрира и третира. Въпреки това, китоподобните често страдат от бактериални и гъбични инфекции, които могат да бъдат и смъртоносни. Други видове морски животни като риби, безгръбначни и морска растителност не могат да оцелеят при тези условия, затова басейните са голи и празни.
Като повечето животни държани в плен, делфините често се сриват психически и развиват зоохоза. Зоохозата е психоза, причинена от затваряне в тясно пространство, която често се характеризира с репетитивно, стереотипно поведение и самонараняване – например дъвкане на решетките или удряне на главата си в стената. При делфините, това може да е плуване в кръг или инертно плаване на повърхността на водата.
Делфинът Йоана, държан в плен във варненския делфинариум е обезобразена, след като преди години е “претърпяла злополука” защото е била “много палава”: Засилила се е и се е блъснала с такава сила в решетката на басейна, че е счупила челюстта си.
Научете повече за тази практика в България и смъртността на делфините в плен.