Дългоочакваната от 13 години наредба за защита на животните в делфинариума и цирка предлага животните да останат без защита за още 10 години. Минимални изисквания за условията в, които държат животни българските циркове и варненския делфинариум няма, защото индустрията не желае да има.

Създаването на наредба, която да регламентира минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, е предвидено от Закона за защита на животните (чл. 26) още с влизането му в сила през 2008 г. Според този закон, Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите съвместно трябва да изготвят наредбата.

Целта на наредбата е да постави норми и правила за начинът по който се отглеждат и дресират животни използвани в представления. Размерът и вида на клетките, в които прекарват времето си когато не са подложени на тренировки и представление, колко часа в денонощието стоят вързани и без възможност за движение, дължината на синджирите, колко често (и дали изобщо) им се осигурява достъп до открити площи и възможността да видят небето, начинът на транспортиране, хранене, получаването на ветеринарни грижи, изборът на методи и уреди за причиняване на болка които е разрешено или не да се използват при дресировка – това са част от въпросите, които от 13 години стоят без отговори, съответно и не се контролират от държавата.

Кога ще има изисквания и контрол на издевателствата, които се извършват срещу тези животни под надслов “забавление”

На запитване от Последната клетка, от МЗХ отговориха, че има работна група, която работи по изготвяне на наредбата, но отказаха да предоставят информация за дейността й. Наложи се да я потърсим по съдебен ред, и с помощта на адв. Кирил Терзийски и Програма “Достъп до информация” отказът на МЗХ беше отменен от ВАС. Съдът разпореди на министерството да представи исканите протоколи от заседанията на работната група, уточнявайки, че става дума за публична информация, насочена към разкриването на отношението на българската държава към защитата на животните. И действително, протоколите се оказаха много показателни за това отношение.

Институционализиран лобизъм срещу животните за забавление

От протоколите на заседанията става ясно, че проект за наредбата в защита на животните в цирка и делфинариума е бил подготвян още през 2009 г. и 2012 г., но след това е

спрян от тогавашното ръководство на МОСВ поради несъгласуваност с бранша.

С други думи, министерството е отложило създаването на минимални изисквания и инструменти за контрол върху индустрията, защото индустрията не желае да подлежи на изисквания и контрол. Консултации с други заинтересовани страни, като неправителствени организации за защита на животните, не са провеждани. Това е типичен пример за лобизъм, който е изключително вреден за животните. С решението наредбата да бъде спряна, всички животни в цирка и делфинариума остават за над 10 години без каквато и да било защита и без норми за условията, в които прекарват целия си тъжен живот, а поробителите им остават недосегаеми, действията им извън обсега на контролните органи.

На 5 април тази година, проектът за наредба е публикуван и открит за обществено обсъждане в портала за обществени консултации. От проекта за доклад (мотиви) към него, става ясно, че текстът на наредбата отново е предоставен за предварителни консултации на цирк Балкански, цирк Иванов и делфинариума над 4 месеца преди да бъде обявен за обществени консултации – още през ноември 2020 г. Изглежда лобитата на цирка и делфинариума са получили възможността да внесат своите становища първи, още преди крайния текст на наредбата да бъде изготвен – ако съдим по факта, че над месец по-късно, в писмо до Последната клетка с дата 22.12.2020 г., МОСВ ни уверява, че дейността на работната група не е приключила и проектът за наредбата не е готов. Тоест, нормативният текст, който се създава за да постави норми и изисквания за дейността на една индустрия, е съгласуван предварително с тази индустрия, тайно от останалите заинтересовани страни.

И това не е всичко. Вместо да бъде базиран на примери от съществуващите изисквания и регулации за защита на китоподобните в други европейски държави, Раздел VI “Отглеждане на китоподобни” от наредбата е просто просто български превод на насоките на сдружението на делфинариумите ЕААМ. ЕААМ (Европейска асоциация на водните бозайници) представлява международно лоби на делфинариумите и технен инструмент за ПР, чиято основна цел е да защитава и служи на интересите на индустрията. Резултатът от този “услужлив” за нея подход е един дълъг и неясен текст, който по въпросите, свързани с хуманното отношение и дресура дава само общи насоки, без да фиксира конкретни критерии за упражняване на надзор и контрол. Това за пореден път обслужва интересите на бизнеса за сметка на тези на животните.

---

Какво предвижда проекта за наредба за животните в цирка и делфинариума:

Безконтролно развъждане на кучета и котки в цирка

Откакто употребата на диви животни в цирка е забранена в България, цирковете използват в представленията си котки, кучета, понита, коне, кози и норки. Изключително притеснително е, че наредбата не само разрешава, a и насърчава развъждането на всички животни в цирка и делфинариума (чл. 3, ал 1, т. 4 и 7). Развъждането на тези животни не трябва да се насърчава, а да се забрани. Неправителственият сектор, който се бори с проблема с бездомните животни много добре знае защо:

При кучетата и котките, бременността трае около 2 месеца и майките могат да забременеят повторно още докато кърмят първото котило. Това се случва средно по 3-4 пъти в годината, като всеки път котката ражда средно 4 котета а кучката 5-6 кученца. Това прави средно по 14 нови котки и 19 кучета годишно, само от една двойка родители – когато поколенията навлязат в фертилна възраст, тази бройка започва да расте експоненциално. Напълно нереалистично е пътуващи циркове, които разполагат със силно ограничено пространство, да се сдобиват с такъв брой нови животни и да успеят да осигурят нужните съоръжения и условия за всяко едно от тях. Бременните и кърмещи животни не са в подходящо физическо състояние за участие в представления, а от друга страна условията за живот в цирка, са силно стресиращи и рестриктивни за животните – което прави средата крайно неподходяща за развъждане. Същевременно, не са предвидени никакви ограничения относно участието в тренировки и представления на бременни и кърмещи майки.

Най-притеснителното е, че проектът за наредба не предвижда никакъв механизъм за проследяване на развъдната дейност в цирка. Няма никакви изисквания за регистрация на новородените животни, за проследяване на поколенията и родословието им. Как да процедира циркът с животните, които са болни и не са в състояние да участват в представления също не указано.

Само 3 години срок за съхраняване на документи на животните

Задължителният срок за съхраняване на документите, свързани с идентификация на животните, медицинското им обслужване и надзор върху спазването на изискванията в обектите, предвиден в наредбата, е 3 години. Този период е по-кратък от продължителността на живота на животните, за които се отнася. Такъв текст отнема всякаква възможност да се проследява тяхното родословие и развитие, и ако бъде приет ще доведе до абсурдни ситуации, в които документи и медицински досиета са унищожени докато животните са още живи. Очевидно индустрията не желае “изпълнителите” да подлежат на отчетност. Наблюдаваме го отдавна от страна на делфинариума. Интересен факт е, че дори текстовете, вдъхновени от насоките на ЕААМ са претърпяли редакция при вписването в наредбата на тази точка: сроковете за съхраняване на документи са намалени от безсрочни на 3 и 5 години.

Още 10 години без защита за делфините и 5 за животните в цирка

Новата наредба предвижда да отпусне 10 години гратисен период на варненския делфинариум и 5 години на съществуващите циркове “за да се приведат в съответствие с новите изисквания”. Това означава, че на теория ще са взети мерки за животните, и министерството ще може да се похвали с това – но на практика ще бъде гарантирано на цирковете и делфинариума, че в близките 5-10 години няма да има минимални изисквания, които да спазват. За животните, тези огромни срокове означават още дълги години, през които остават без никаква защита, за делфините цяло десетилетие – до 2031 г. най-рано.

Нужни ли са толкова години за да се създадат по-добри условия за животните в цирка и делфинариума и доколко е вероятно отпуснатото време да се използва именно за това?

Господин Балкански от едноименния цирк още през 2018 г. споделя в интервю, “Много сериозно мислим за друг бизнес. Лично на мене ми се струва, че още малко живот има за цирка в България.” Преди 3 години, той разказва как се пренасочва към развъждане и “рециклиране” (по негови думи) на камилите от цирка за вълна, мляко, месо и костно брашно.

Колкото до конструктивните изменения, които ще се наложи да се извършат там за да се покрият новите изисквания, управата на делфинариума през годините многократно заявява пред медиите, че им е нужна по-малко от една година за да ги изпълнят. Още през 2004 г., собственичката му Петя Славова разказва в интервю за eva.bg, че от придобиването на делфинариума през 1999 г. възнамерява да направи “спешен” ремонт:

Роди се малко делфинче Пепи и почина след една година. Животните са толкова емоционални и интелигентни, трудно ми е да опиша как реагираха тогава. Вместо обичайното цвърчене, с което посрещаха хората, които се грижат за тях, в семейството се възцари гробна тишина. Имаха дори обриви на нервна почва. Затова реших, че е нужно да направя поне спешен ремонт на басейна.

Защо над 20 години по-късно нищо не е ремонтирано и реновирано? Защо днес, според контролните органи, делфинчето Пепи, което е родено, живяло една година и загинало в делфинариума не е съществувало? От него, както и от десетки други делфинчета като него, които са родени там през годините, няма никаква документална следа, което още веднъж доказва нуждата да се въведат административните мерки веднага.

За делфинариума, голяма част от мерките, предвидени в наредбата, се отнасят пряко към грижата за животните. Те описват задълженията на персонала редовно да осигурява жизненоважни грижи: ветеринарни прегледи, почистване на басейна, измерване на качеството на водата и въздуха, воденето на регистри на животните – произход, раждания, смърт, причини за смъртта, и др. Всички тези грижи са заложени в действащо европейско и българско законодателство и документацията, която ги придружава следва вече да се поддържа от делфинариума. Въпреки това, от Последната клетка многократно констатираме редица пропуски и нередности, за които оправданието на институциите и делфинариума е липсата на конкретни регулации. Именно това е ролята на наредбата и затова е нужно тя да влезе в сила веднага.

Абсурдно е въвеждането на процедури, предвидени преди 13 години, да бъде отложено с още 10.

Те вече са ужасно закъснели, и е крайно време да влязат в сила. Абсурдно е да се предлага отсрочване с 5 и 10 години, за проект, който е е бил отлаган през последните 10 години “поради несъгласуваност с бранша”. Браншът е бил запознат с изискванията на наредбата още тогава и е имал над десетилетие да се подготви. Скандално е нормативните текстове, чиято роля е да защитават животните от индустрия, която ги експлоатира, да бъдат съгласувани единствено с нея, а същевременно институциите да отказват достъп до информация и какъвто и да било диалог на НПО за защита на животните.

Поставянето на норми и изисквания за условията, в които се държат животните, използвани за забавление е изключително важно, защото е всеизвестно, че навсякъде, където се използват животните за печалба, тяхното добруване не може да бъде приоритет. Всяко подобрение в условията е свързано с допълнителни разходи – то е в директно противоречие с първата и основна цел на всеки бизнес: генерирането на печалба. За индустрията на забавлението, не е рентабилно “работниците” да се отглеждат хуманно, нито да се отговаря на естествените им нужди, когато могат да се държат затворени в клетки и да се складират като багаж когато не се използват. Това е тъжната реалност в която се раждат, живеят и умират “звездите” на шоуто.

Ще се окаже ли още веднъж, че в България, законодателство, чиято цел претендира да служи за контрол, осигуряващ добруването на животните, служи всъщност единствено на интересите на експлоататорите им? Кога държавата, в лицето на нейните институции, ще започне да действа ефективно и в полза на животните?

Тук може да прочетете становището на Последната клекта внесено днес към обществената консултация по Проект на Наредба за условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните.