За морските бозайници е истински ад. В делфинариума, животните нямат свободата да изразява нормално за вида си поведение, което е водещ принцип в хуманното отношение към животните. Затварянето в тясно пространство, раздялата с близките, шумните представления, дресировките и инвазивните атракции като “плуване с делфин” са източник на постоянен стрес за животните, които често страдат от депресия или полудяват и умират преждевременно. Смъртността сред делфините в плен е значително по-висока от тази сред делфините на свобода, въпреки всички предизвикателства на оцеляването в океана. Раждаемостта в плен е много ниска и бебетата, които оцеляват са рядкост.
Поради високата смъртност и ниския успех в размножаването, популацията на делфините в плен не може да се поддържа самостоятелно. Налага се вноса на други – нови дивоуловени делфини, който често се случва нелегално. Систематичното улавяне на индивиди от едни и същи популации за снабдяване на индустрията на делфинариумите представлява заплаха за оцеляването на дивите популации.
Представленията, показващи как диви животни изпълняват неестествени номера и поведение, което никога не може да се срещне в природата създават у младата публика грешна представа за животните. Те ги учат, че животните нямат право да избират начина си на живот, и че тоталното пречупване на волята им, с единствена цел забавление на публиката е приемливо и весело. Редица проучвания на ефекта на подобни атракции върху посетителите сочат, че те нямат никаква образователна стойност, а точно обратното: Загрижеността за животните и интересът към биологията и екологията на средностатистическия посетител намаляват след посещение в зоологическа градина. На тяхно място се поражда чувството за превъзходство и доминация на човека на другите живи същества, както и негативно отношение към животните (като избягване, неприязън или безразличие).