Още за делфините
Животните имат нужда от теб!
Стани доброволец
Присъедини се към нашия отбор, защото животните нямат глас, имат нас.
Участвам
Проблемът с делфинариумите, аквариумите и животните като атракция
Делфините на свобода
Делфините са изключително интелигентни и социални животни и отдавна озадачават учените с човекоподобните си качества. Те са сред малкото животни, способни да разпознават собствения си образ в огледало, използват сложна граматическа комуникация, дори имат имена, с които се обръщат един към друг. Както повечето китоподобни, делфините живеят на стада, развиват силни връзки помежду си – както на семейни така и на приятелски начала – и често прекарват целия си живот заедно със своите близки. Те са обвързани и зависими един от друг, като всеки от групата има своята роля – по-възрастните делфини учат малките да ловуват, по-силните пазят и защитават по-слабите. Имат силно развито чувство за солидарност и никога не изоставят ранените и болните, в такива случаи групата се мобилизира и всички заедно помагат на пострадалия да изплува на повърхността, за да диша.
Високият интелект на тези животни и сложните социални структури в които живеят правят абсолютно невъзможно е да се създаде подходяща изкуствена среда, в която да водят нормален, щастлив и достоен живот.
ЖИВОТЪТ В ПЛЕН
Животът в плен причинява огромно страдание на тези чувствителни и интелигентни същества. Липсата на достатъчно пространство за движение, в комбинация с раздялата с близките, гладът, дресировките, шумните представления и инвазивните атракции като “плуване с делфин” превръщат живота в делфинариуми и аквариуми в каторжнически ад.
Пространство
В дивата природа, делфините плуват до 100 км на ден и се гмуркат на дълбочина до 300 метра. Те обитават островните крайбрежия, където заемат територии простиращи се на стотици километри брегова линия, в рамките на която редовно пътуват. Никой делфинариум или басейн не може да осигури дори 0,01% от нормалното жизнено пространство на тези животни.
Басейнът на делфинариум Феста във Варна чупи рекордите за малък басейн – със своите 12 на 15 метра на 6 метра дълбочина. Там в момента са затворени 5 делфина. Това прави 36 кв. м повърхностна площ на делфин, или квадрат 6х6 метра. Делфините са дълги 3-4 м. Ако бяха хора, такава площ е еквивалента на 5 кв. м площ за 5 човека, или 1 кв. м индивидуална площ на човек. Доживот.
Според Андреас Морлок, от ProWal, който от 20 години разследва делфинариумите по цял свят, варненският делфинариум е най-малкият делфинариум в света.
Семейство
В плен, делфините често биват разделени от своите близки и принудени да живеят с случайни непознати. Комуникацията между индивиди от различни групи, заловени от различни места подложени на силен стрес и затворени заедно в тясно пространство е невъзможна, което създава напрежение между тях, поражда конфликти и предизвиква агресия сред някои. Тъй като другите животни няма как да отплуват надалеч за да избегнат конфликта, както биха направили в природата, по тялото на китоподобните държани в плен често се виждат белези и следи от зъби.
Кратко след откриването му, варненският делфинариум е купил голям брой делфини, уловени в океана. По едно време в басейна е имало 11 делфина едновременно. Можем само да спекулираме точно се е случило тогава, но това съжителство е било кратко, и е завършило със заключението, че липсата на жизнено пространство „тормози общуването“ между делфините, и с продажбата на около половината от тях.
Дресировка
Единственият начин да се дресират делфини да изпълняват безсмислени движения по команда е чрез глад. Техниката, която използват десьорите на делфини се наричиа „метод на възнаграждението“: тя се състои от това животните да се държат гладни и да се хранят само по време на представление или тренировка. По този начин, те биват принудени да се подчиняват на командите, защото знаят, че това е единственият начин да получат храна.
Храна
В природата, делфините ядат разнообразни риби, сепии и други мекотели. Обикновено те работят заедно, използвайки сложни стратегии за ловуване на плячката си.
Делфините в плен нямат възможността да ловуват и да се хранят с жива риба, сепии и мекотели като свободните си братя, те имат еднообразна диета от замразени риби. Когато не работят, делфините се държат гладни, което често поражда конфликти и агресия между тях.
Ехолокация и звук
Делфините живеят в звуков свят – те разчитат на слуха си, както ние разчитаме на зрението си. Ехолокацията е тяхната основна сензорна система – това е способността да се локализират или “виждат” предмети чрез звук. В дивата природа, делфините разчитат на ехолокация за да ловуват, да намират другари, да мигрират, да общуват, да се грижат за малките си и да избягват хищници.
В плен те рядко използват това умение, тъй като затворите им не предлагат новости и предизвикателства за изследване. Бетонните или стъклените стени на басейни и аквариуми отразяват звуците и ги усилват, което тормози животните със силно развит и чувствителен слух. В делфинариума, шумът е постоянен – делфините са принудени да слушат неспиращи звуци на филтрационни системи, помпи, силна музика, и тълпи от хора, които пляскат и крещят всеки ден.
Сред делфините в плен са наблюдавани промени в езика и начина, по който издават звуци. В сравнение с делфините на свобода, те често използват по-ниски честоти, имат значителни затруднения да се изразяват и комуникират по-рядко. С други думи, затворниците са принудени да “шепнат” цял живот за да избягват да увеличават напрежението в тясната си килия.
Неестествени условия
В дивата природа, делфините живеят заобиколени от други морски животни и са неразделна част от морската екосистема. Те имат зад гърба си милиони години в океаните и в повечето случаи са на върха на хранителната верига.
В плен, делфините живеят в стерилна, изкуствена среда, лишена от какъвто и да било естествен източник на стимулация. За да се поддържа чиста и да се предотвратява разпространението на зарази, водата трябва да се филтрира и третира. Въпреки това, китоподобните често страдат от бактериални и гъбични инфекции, които могат да бъдат и смъртоносни. Други видове морски животни като риби, безгръбначни и морска растителност не могат да оцелеят при тези условия, затова басейните са голи и празни.
Зоохоза
Като повечето животни държани в плен, делфините често се сриват психически и развиват зоохоза. Зоохозата е психоза, причинена от затваряне в тясно пространство, която често се характеризира с репетитивно, стереотипно поведение и самонараняване – например дъвкане на решетките или удряне на главата си в стената. При делфините, това може да е плуване в кръг или инертно плаване на повърхността на водата.
Делфинът Йоана, държан в плен във варненския делфинариум е обезобразена, след като преди години е “претърпяла злополука” защото е била “много палава”: Засилила се е и се е блъснала с такава сила в решетката на басейна, че е счупила челюстта си.
Смъртност
Средната продължителност на живота на делфините в плен е 12 години, 9 месеца и 8 дни, в сравнение с между 30 и 50 години за делфините на свобода. Ранна смъртност в делфинариуми и аквариуми се е изключително висока – средно 52% от бебетата не оцеляват до 1 година. Въпреки това, програмите за развъждане никога не спират и рутинно кръстосват делфини с техните братя, сестри, майки и бащи.
Научете повече за тази практика в България и смъртността на делфините в плен.
